нощта наближава с малки и тихи стъпки... незабелязано ще се опита да ни обгърне... да ни накара да притихнем в нейните обятия... и така притаени да се почувстваме отново деца, защитени в своята жизненост, в нощната утроба... в готовност отново да се родим на заранта... Юлия Младенова горните редове се появиха в главата ми, слушайки тази песен: