Julia Mladenova's place

    Поздравявам всички празнуващи днес 9-ти септември от миналото! За времето, когато, ако си позволиш да изкажеш мнение, различно от това, което си задължен да имаш, ще бъдеш хвърлен в лагер на смърт и мъчение (като Белене и подобни). За времето, когато беше лесно на тези, които нямат фантазия и им беше лесно, някой друг да взима решение как трябва да си живеят живота. За времето, когато имаха пари з а хляб, но пък не можеха да си позволят другите неща... Всички тези, които милеят по времето, когато се редяха на опашки за пусканите един път в годината банани - по нова година. Тези, които милеят по времето, когато свободно НЕ можеше да заминеш в чужбина. За времето когато трябваше да се редиш на опашка за разни книги, за времето, когато трудно можеше да си намериш дори дамски превръзки...     Честит ви празник, другари и другарки! Всички вие, които си затваряхте очите, пред десетките убити и мъчени само, защото имаха собствено мнение и искаха да живеят като свободни ...

   Жертвата простена. Почти извика, задавена от вълнение. Отправяйки зов към този, който играеше ролята на хищник. Нещо почти сексуално ги оплиташе в мрежа. Прозрачна паяжина, изтъкана от желания, взаимно допълващи се... Юлия Младенова ***

Седнал в нищото нищо не намираш. Търсиш нещото, което би те направило Нещо. Нищо или Нещо - какъв си ти? Кой преценява и кой въздава? Наблюдател или творец? Или ти не си нито едно от двете? Светът е пълен с интерпретации и нито една не е реална, както нереална. Защото няма реалност. Има само мрежа от точки от индивидуални възприятия... *** Юлия Младенова

Дали така са се родили или в последствие са станали пристрастни към тази емоция - омразата? Все още не открили какво по-смислено да правят?... Не намирайки нищо ценно у себе си, впрегнали своите сили да унищожават наред. След като те нямат, защо пък и другите да имат светлина?... Светлина и топлина... Какво беше това... Нещо, което ти вкарва доза положителна емоция... Ама какво да правят, като вече са зависими от химикала на другата емоция. Трябва отново да разпенят усти и впрегнат мозъчни клетки за поредния залп от безсмислена чернота.... И така докога? Докато...

Виждали ли сте своето отражение в черното огледало?.. И какво видяхте там? Имаше ли някой... или просто  пустота?... Познавате ли себе си или се мислите за нещо познато? Познато от разказите, които измисляте за себе си??... Някъде там нейде, зрънце, плуващо в живот е вашата същност... покрита с обелки и листенца цветя... Юлия Младенова ...

нощта наближава с малки и тихи стъпки... незабелязано ще се опита да ни обгърне... да ни накара да притихнем в нейните обятия... и така притаени да се почувстваме отново деца, защитени в своята жизненост, в нощната утроба... в готовност отново да се родим на заранта... Юлия Младенова горните редове се появиха в главата ми, слушайки тази песен: 

От Wikileaks изтече информация, че американското правителство е спонсорирало опозицията в Сирия още от 2006 г. Отново си проличава, че всичко е въпрос на финансова изгода. Обръща се внимание само там, където съответната западна страна има финансов интерес. Някои кръгове имат интерес да дестабилизират района, после да се включат с активно присъствие и техни фирми да се настанят на позиции там. Задавате ли си въпроса, защо западните държави не се включват да "помагат" на държави, които не са богати на петрол? ;)

Всичко се завърта... От нежност, превръща се в грубост.... Страх, вкопчен в тялото, сковава танца любовен. Безмълвен зов за помощ... А помощта -  заключена е в сърцето на зовящия... Ключът там нейде е... съвсем наблизо... и толкова далеч.... Юлия Младенова фотография: Niko Guido

В прозрачността на момента... Аз виждах през теб И ти през мен   По бузата докосна ме с длан Сърцето ми те усети... Някога живяхме заедно Животи минали Топлина на пясък под нозете ни Хлад на северна вода Завъртане в спирала Застинало постоянно движение   Като пешки ни мести Но Цар и Царица опитваме се да бъдем Илюзорно съществуване в нечии мисли Мислите чии са? Погалване на пламък Поредно завъртане в смъртта, запращаща ни към живота Объркани в прозрачна пелена на заблудата Ние, всъщност знаем... Юлия Младенова

photography: Floriana Barbu   Аз съм канибал, опитващ да изяде себе си. Аз съм бременна, опитваща да роди себе си. Аз съм разярено зло, опитващо да разруши себе си. Аз съм безкрайна любов, опитваща да осветли и обикне себе си... Аз съм всичко това... в самотата да бъда всички тези неща...  Юлия Младенова

(photography: Gundega Dege)  *   Be glad that you had time when you felt the passion... Be glad that you have a memory of it... Be glad that you can feel... Be glad that you met that part of you... that you met a person who opened it and entered there... Now you know you are able to give and to feel in this special way... There will be more moments...  Julia Mladenova