"През 2003 г. Арън Ралстън преживял решаващ момент в живот си. Като опитен катерач, познаващ планините в Колорадо, напуснал работата си като инженер в "Интел", за да се отдаде на катеренето. През май същата година, докато изследвал тесните процепи в каньона Блу Джон в Юта, се случило немислимото. Докато прескачал една ледникова пукнатина, дълбока трийсет метра, скалата внезапно поддала.
"Бях щастлив и безгрижен, тръгнал за забавление в красива местност - и изведнъж,
по дяволите! - разказва той. - Паднах няколко метра по-надолу като в забавен каданс. Погледнах нагоре и видях как пада голям камък. Вдигнах ръце, за да се опитам да се предпазя, но той ме удари и смаза ръката ми."
по дяволите! - разказва той. - Паднах няколко метра по-надолу като в забавен каданс. Погледнах нагоре и видях как пада голям камък. Вдигнах ръце, за да се опитам да се предпазя, но той ме удари и смаза ръката ми."
Животът на Ралстън внезапно се променил. Ръката му била прикована между 500-килограмовата скала и стената. Останал в плен на каньона шест дни. Нямал мобилен телефон ( в отдалечения район нямало покритие от мобилни клетки). Никой не знаел къде е. В малката си раница носел две сандвича бурито, малко шоколад, видеокамера и съвсем малко вода. Ралстън знаел колко е малка вероятността някой да погледне надолу в цепнатината и да го открие.
На петия ден се предал на убеждението, че ще умре в този каньон. Надраскал епитафията си върху скалата с малко ножче. Дори записал завещанието си на камерата. И тогава се случило нещо, което променило всичко. Посред нощ сънувал малко момченце, което го погледнало в очите и попитало: "Тате, може ли да си поиграем?"
Ралстън разбрал, че е съзрял една възможност от бъдещето. И тази възможност - съзнанието, че някой ден ще стане баща - променила начина му на мислене за ситуацията и за самия себе си. Случилото се след това се превърнало в тема на книги, телевизионни предавания и филма от 2010 г. "127 часа".
На следващата сутрин Ралстън измислил план. Решил да използва тялото си като лост спрямо стената на каньона, да счупи прикованата си ръка на точното място и да използва малкото си тъпо, джобно ножче, за да разреже плътта, мускулите и счупените си кости и да се освободи от скалата. За един час успял да изпълни тази процедура, изкачил се по каньона и вървял, докато двама туристи го открили и повикали помощ.
Ралстън оцелял при изпитанието си. Поставили му протеза и до днес продължава да се катери из планини и каньони. Готовността му да промени мисленето си, смелостта да последва избора си и решимостта за живот, които проявил Арън Ралстън в каньона Блу Джон, въздействат върху живота на много хора по света. Понякога Ралстън се връща в каньона Блу Джон на мястото на изпитанието си, където бил прикован към скалата, по лични причини.
"Връщам се на онова място, докосвам скалата и си спомням как мислех за важните неща в живота и стремежа да се измъкна оттам и да се върна към любовта и връзките - каза той - да изляза от капана и да се върна към свободата."
Арън Ралстън осъзнал нещо дълбоко, което променило начина му на мислене за себе си и за ситуацията. И тази промяна му спасила живота. Не е задължително да паднем в каньон в Юта, за да осъзнаем това - да се надяваме, че няма да се случва вече на никого. Но всички можем да се поучим от опита на Ралстън.
Както той избрал свободата пред капана, и ние във всеки момент от живота си правим избори, водещи до същите последствия. Или избираме свободата, произлизаща от един нов и устойчив начин на живот, или оставаме хванати в капана на безбройните кризи, които преживяваме днес, като се придържаме към старите, неустойчиви навици от миналото. Вярвам, че свободата ни започва с личната отговорност да научим кои сме ние във вселената. Когато приемем това за свое задължение, всичко ще се промени - от начина ни на мислене до действията ни. Това трябва да се случи, тъй като се променяме при наличие на по-дълбоко разбиране.
Всичко се свежда до вярата ни. Може би звучи твърде просто, за да е истина. Но съм убеден, че вселената действа точно по този начин."
Грег Брейдан,
"Дълбоката истина"
Арън Ралстън
снимка 1 - "127 часа" (2010)
Коментари
Публикуване на коментар