Пропускане към основното съдържание

Учени разчетоха механизмите на мозъка да предпазва някои клетки от смърт при инсулт


Учени разгадаха способността на част от мозъка да се предпазва от разрушителните последици на инсулта, съобщава Би Би Си.

От близо 85 години се знае, че някои мозъчни клетки издържат на липсата на кислород. Изследване, публикувано в медицинското списание Nature Medicine,показва как тези клетки превключват в режим оцеляване. Учените се надяват, че това откритие ще доведе до разработването на лекарства, които да предпазват целия мозък по същия начин.

Лечението на инсулт е надпревара с времето. Съсиреците, които спират притока на кръв, предотвратяват и доставянето на кислород и захар до мозъчните клетки, които започват да умират бързо.

През 1926 година обаче учените забелязват, че някои клетки в Амоновия рог (или хипокампа), частта на мозъка, която отговаря за паметта, успяват да се съхранят.

"Те остават живи въпреки всички предпоставки да умрат", обясни проф. Алистър Бюхан от университета "Оксфорд", който ръководи изследването.

Експерименти с плъхове показват, че тези клетки оцеляват, като започват да произвеждат протеин, наречен хамартин, който кара клетките да съхраняват енергия. Така клетките спират да произвеждат нови протеини и започват да разграждат съществуващите, за да извлекат суровите вещества от тях.

Когато учените са предотвратили произвеждането на хамартин, клетките са умрели като останалите.

"За пръв път показахме какъв е механизмът, използван от мозъка да се запази и да поддържа клетките си живи", каза проф. Бюхан.

Целта е да се разработи лекарство, което да предизвика същия ефект и може да бъде дадено още с пристигането на линейката. Това ще даде време на мозъка да се запази, докато пациентът бъде закаран в болница и включен на лекарства за премахване на съсиреците.

Учените не знаят защо точно тези клетки могат да се съхранят, докато съседните клетки в хипокампа не успяват. Знае се, че клетките имат различна функция. Тези, които умират, са известни като СА1 клетки, много са гъвкави и "записват" спомените, докато клетките, които оцеляват, или СА3, са по-малко адаптивни.

Проф. Бюхан смята, че изследванията, които се фокусират върху "начините да се поддържат мозъчните клетки живи", ще имат последствия за лечението на болести отвъд инсулта като Алцхаймер и дори възстановяване на двигателните функции след прекъсване на гръбначния стълб.

източник:
http://www.dnevnik.bg/zdrave/2013/02/25/2010194_ucheni_razchetoha_mehanizmite_na_mozuka_da_predpazva/

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кълвачът (символ)

    "Кълвачът е птица, която е свързана с пулса на самата земя... Той също така може да е изразител на необходимостта да направите промени в живота си и да си наложите нов ритъм.     Кълвачът лети по начин, който сам по себе си е уникален. Всички тези неща подчертават факта, че за вас ще става все по-важно да следвате своя собствен ритъм и полет. Правете по най-добрия начин онова, което върши работа във вашия случай. Когато в живота ви се появи кълвач, значи сте готови да действате. Вече можете спокойно да следвате своя собствен ритъм." (Тед Андрюс, "Езикът на животните")

Ким Унг-Йонг (Kim Ung-yong) - записан в Книгата на рекордите на Гинес като най-интелигентния човек на планетата с коефициент 210

Ким Унг-Йонг (Kim Ung-yong) Ким Унг-Йонг е записан в Книгата на рекордите на Гинес като най-интелигентния човек на планетата с коефициент 210. Роден е в Южна Корея през 1962. На 5 години владее корейски, японски, немски и английски. Оттам нататък му трябва само месец, за да научи чужд език. От четиригодишен посещава лекции в университета "Ханянг" в Сеул. През ноември 1967 г. решава трудни интегрални и диференциални уравнения по японската телевизия. В "свободното време" пише поезия и рисува.. Когато е на осем, е поканен от NASA да учи в САЩ. На 15 години получава докторска степен от Държавния университет на Колорадо. През 1974 г. (дванайсетгодишен) започва работа в NASA. Работата е тежка и не му остава никакво време за странични занимания. Тогава използването на компютри е още в начален стадий и момчето трябвало да прави огромно количество изчисления, които днес се извършват от машините. Шестнайсетгодишният младеж не издържа психически на натоварванет...

Мрежа от точки...

Седнал в нищото нищо не намираш. Търсиш нещото, което би те направило Нещо. Нищо или Нещо - какъв си ти? Кой преценява и кой въздава? Наблюдател или творец? Или ти не си нито едно от двете? Светът е пълен с интерпретации и нито една не е реална, както нереална. Защото няма реалност. Има само мрежа от точки от индивидуални възприятия... *** Юлия Младенова