В Италия няма ядрени реактори. Страната започва да произвежда ядрена енергетика през 60-те години, но всички централи са затворени след референдум през 1987 г. след аварията в Чернобил. През 2011 г. правителството на премиера Силвио Берлускони провежда още един референдум, тъй като иска да развива АЕЦ. Кабинетът преживява сериозно поражение, след като населението отхвърля идеята с над 90%
През есента на миналата година Литва се отказа от ядрената енергетика на референдум, като близо две трети от населението се обяви против изграждането на нова АЕЦ в окръга Висагинас. В Литва имаше друга атомна централа "Игналина", която беше с подобен дизайн като Чернобил, но беше затворена, тъй като Европейската комисия я смяташе за опасна и защото това беше условие за еврочленството на Литва. През 2008 г. се провежда референдум с въпроса дали АЕЦ "Игналина" да остане отворена въпреки изискването на Брюксел. Населението масово подкрепя идеята централата да продължи да съществува (89%), но вотът остава невалиден заради ниска избирателна активност (48%). Тогава Литва става силно зависима от руските енергийни доставки и властите започват да обмислят планове за изграждане на нова АЕЦ.
Германия обсъжда бъдещето на ядрената енергетика още през 2010 г. и в края на годината реши да удължи живота на ядрените си реактори. Едва няколко месеца по-късно обаче правителството на Ангела Меркел направи завой на 180 градуса. След ядрената криза във Фукушима Берлин реши поетапно да изключи всички ядрени реактори и да се преориентира към зелена енергия. И досега продължават дебатите за този преход, като основните притеснения са свързани с капацитета на електропреносната мрежа.
Франция е изключително зависима от ядрената енергетика – 75% от електричеството в страната се генерира от АЕЦ. В страната не са провеждани референдуми по темата.
През 70-те години в Австрия е построена АЕЦ в Цвентендорф, на около 32 километра от Виена, но никога не е пусната в експлоатация, защото на референдум през 1978 г. с крехко мнозинство (50.5%) населението се обявява срещу ядрената енергетика.
В Швеция през 1980 г. се провежда референдум, провокиран от инцидента в Three Mile Island в щата Пенсилвания година по-рано. Резултатите от вота карат парламента да реши, да в страната вече няма да се строят ядрени реактори, а съществуващите трябва да бъдат изведени от експлоатация до 2010 г.
В Швейцария са се провеждали редица референдуми за ядрената енергетика с различни резултати. В страната има пет реактора и правителството решава през 2011 г. постепенно да се откаже от този вид енергетика, като не строи нови мощности и не удължава живота на съществуващите АЕЦ.
В Гърция няма АЕЦ. Страната смята, че заради малката й площ и тъй като се намира на земетръсна зона, ядрената енергетика не просто няма да донесе много ползи, а и е рискована.
След инцидента в Чернобил през 1986 г. в бивша Югославия е наложен мораториум върху ядрената енергетика. Въпреки че след разпада на федеративната република много от държавите вдигат забраната, Сърбия я запазва и до 2015 г. няма да строи ядрени реактори.
През есента на миналата година Литва се отказа от ядрената енергетика на референдум, като близо две трети от населението се обяви против изграждането на нова АЕЦ в окръга Висагинас. В Литва имаше друга атомна централа "Игналина", която беше с подобен дизайн като Чернобил, но беше затворена, тъй като Европейската комисия я смяташе за опасна и защото това беше условие за еврочленството на Литва. През 2008 г. се провежда референдум с въпроса дали АЕЦ "Игналина" да остане отворена въпреки изискването на Брюксел. Населението масово подкрепя идеята централата да продължи да съществува (89%), но вотът остава невалиден заради ниска избирателна активност (48%). Тогава Литва става силно зависима от руските енергийни доставки и властите започват да обмислят планове за изграждане на нова АЕЦ.
Германия обсъжда бъдещето на ядрената енергетика още през 2010 г. и в края на годината реши да удължи живота на ядрените си реактори. Едва няколко месеца по-късно обаче правителството на Ангела Меркел направи завой на 180 градуса. След ядрената криза във Фукушима Берлин реши поетапно да изключи всички ядрени реактори и да се преориентира към зелена енергия. И досега продължават дебатите за този преход, като основните притеснения са свързани с капацитета на електропреносната мрежа.
Франция е изключително зависима от ядрената енергетика – 75% от електричеството в страната се генерира от АЕЦ. В страната не са провеждани референдуми по темата.
През 70-те години в Австрия е построена АЕЦ в Цвентендорф, на около 32 километра от Виена, но никога не е пусната в експлоатация, защото на референдум през 1978 г. с крехко мнозинство (50.5%) населението се обявява срещу ядрената енергетика.
В Швеция през 1980 г. се провежда референдум, провокиран от инцидента в Three Mile Island в щата Пенсилвания година по-рано. Резултатите от вота карат парламента да реши, да в страната вече няма да се строят ядрени реактори, а съществуващите трябва да бъдат изведени от експлоатация до 2010 г.
В Швейцария са се провеждали редица референдуми за ядрената енергетика с различни резултати. В страната има пет реактора и правителството решава през 2011 г. постепенно да се откаже от този вид енергетика, като не строи нови мощности и не удължава живота на съществуващите АЕЦ.
В Гърция няма АЕЦ. Страната смята, че заради малката й площ и тъй като се намира на земетръсна зона, ядрената енергетика не просто няма да донесе много ползи, а и е рискована.
След инцидента в Чернобил през 1986 г. в бивша Югославия е наложен мораториум върху ядрената енергетика. Въпреки че след разпада на федеративната република много от държавите вдигат забраната, Сърбия я запазва и до 2015 г. няма да строи ядрени реактори.
Коментари
Публикуване на коментар